Ударът на моето прозрение

Личното пътешествие на един учен, занимаващ се с човешкия мозък. 

 

“Бях попаднала между този и онзи свят. Не можех да общувам с хората около мен, ала животът ми не бе угаснал. За околните беше невероятно, а отвътре беше още по-невероятно за самата мен.” 

 

В утрото на 10 декември 1996 г. Джил Болти Тейлър, тридесет и седем годишен мозъчен специалист с образование от Харвард получава масивен инсулт – кръвоносен съд буквално експлодира в лявата половина на мозъка й. Невроанатом по професия, тя наблюдава как мозъкът й напълно угасва до състояние, в което тя нито може да ходи, нито да говори, нито да чете, нито да пише, нито пък да си спомни нещо от живота си. И всичко това за някакви си четири часа. С изключването на лявото полукълбо на мозъка й - отговарящо за разсъдъка, рационалното, детайлите и временната ориентация – Тейлър започва пътуването си в две отчетливо противоположни реалности – еуфоричната нирвана на интуитивното и кинестетично дясно полукълбо, където я обзема чувство на пълно блаженство и покой, и логическото и последователно дясно полукълбо, което отчита, че Джил е получила инсулт и я кара да потърси помощ, преди всичко да бъде напълно изгубено.