Книга за гробището

Нийл Геймън успява да изгради очарователен символ на детството. Книгата започва със страховита сцена – цяло семейство е прободено до смърт от „човек, на име Някойси Джак”, но най-малкият член, едва проходило бебе, успява да избяга. Съвсем скоро момченцето се оказва в близкото гробище, където духовете, които го обитават, решават да го осиновят, за да го предпазят и му позволяват да живее в техния свят. 

 

Детето, Никой Оуенс, е наречено така, защото „прилича единствено на себе си и на никого другиго”. 

 

Сюжетът съвсем бързо се насочва към разказването на по-детски и приятелски случки. Геймън, вдъхновен от „Книга за джунглата” на Киплинг, описва как детето броди между надгробните камъни, като задава многобройни въпроси и се натъква на тайните както от света на живите, така и от този на мъртвите. Всеки път, щом то се отдалечи от обичайната си игра сред надгробните камъни, се натъква на нови опасности и разбира до къде се простират възможностите и силите му и усвоява нови умения, от които се нуждае, за да оцелее, както в пределите на гробището, така и в огромния свят отвъд. 

 

Когато през 2009 г. Американската библиотечна асоциация награждава книгата на Нийл Геймън, The Graveyard Book, с наградата Джон Нюбъри, сюжетът е описан като „възхитителен микс на убийство с фантазия, хумор и човешки копнеж”.