Повест за Настрадин Ходжа

Повест за Настрадин Ходжа

На моя незабравим приятел Мумин Адилов, загинал на 18 април 1930 година от подъл вражески куршум в планинския кишлак Нанай, с благоговение пред неговата чиста памет, посвещавам тази книга. Той притежаваше неизброимо множество от чертите на Настрадин Ходжа — беззаветна любов към народа, смелост, честно лукавство и благородна хитрост — и когато пишех тази книга, в нощната тишина неведнъж ми се струваше, че неговата сянка стои зад креслото ми и води моето перо. Той е погребан в Канибадам. Неотдавна посетих гроба му; деца си играеха край могилката, обрасла с пролетна трева и цветя, а той спеше вечния си сън и не откликна на зова на сърцето ми… И казах му: „За радост на онези, които живеят с мен на земята, ще напиша книга — нека студените ветрове на времето не раздухват нейните листи, нека унилата есен на забравата никога не заменя светлата пролет на моите стихове!…“ И — погледни! — розите в градината още не са оронили цвета си и аз още ходя без бастун, а книгата „Гюлистан“, което значи „Розова градина“, вече е написана и ти я четеш… Саади

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: