Мрамор

Мрамор

...пет минути по-късно вече седях без каска върху задната половина на седалката на един мотопед и гълтах вятъра по булевард “Бонорино”, като с една ръка прегръщах през кръста Джонатан, който караше, а с другата едва придържах голяма каменна крастава жаба...

С пръстена на ръката и с пешовете на палтото ми “Пакард”, които пляскаха около мен като тревожни черни албатроси, се почувствах сигурен. Или почти...

Запитах се дали не сме отворили някаква космическа кутия на Пандора...

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: