Наръчник на апологета

Наръчник на апологета

Историята на Книга Трета от "Наръчник на апологета" е отражение на епохата на гоненията срещу св. Българска Православна Църква по време на комунистическата власт в България 1944-1989 г. Забранена за печат дори и в ограничения по тираж Годишник на Духовната академия, откупена от св. Синод на Българската Православна Църква и преписана от архимадрит Василий (Трингов) за своя лична употреба, сега тя най-сетне вижда бял свят и е предоставена на българския читател. Рано или късно, потуленият труд за християнската просвета отново допринася със светлината си не само за прякото си предназначение, за което е оил създаден - зашита на християнската вяра и опровержение на измислиците, наглата подмяна на истината и лъжата на "воинствуващите безбожници", както те сами себе си наричаха, но е и свидетелство за епохата, когато е бил забранен. А как сияеше тогава нашата св. Българска Православна Църква - Църква мъченица, гонена, преследвана, тьпкана и унижавана от опиянени от неограничената си власт властници! Как дивно се чувствуваше Божията благодат на св. Църква в богослужението! Как тичахме в леден мраз и през непрогледни мъгли - през отровата на мъглите и в прекия и в преносен смисъл на убийствената обществена атмосфера, към Божия храм като към бащин дом, където светата наша Църква като любвеобвилна Майка огряваше душите и сърцата ни! Как се преобразяваха и озаряваха очите на смирените и силните в своята вяра православни християни! Църквата беше подложена на гонения, но тя беше силна в страданията си. Силни, непреклонни във вярата и верността си към Бога бяха двамата синове на светата Българска Православна Църква - проф. Борис Маринов и Александър Величков, които при комунистическия гнет на онова време и гоненията срещу Църквата те не се уплашиха, не млъкнаха и от страниците на редактираната от тях "Духовна култура", в "Църковен вестник" и в Годишника на Духовната академия отговаряха на всеки удар и злостна клевета срещу св. Православна вяра. За тях и за други като тях с право могат да се отнесат думите на Господа Иисуса Христа за Сардикийската Църква: "Но в Сарди имаш няколко души, ... те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни." (Откр. З, 4). При това и двамата бяха усърдни и смирени богомолци. Не може да не се спомене и колоритната личност на отец архимандрит Василий (Трингов). При всичките особености на характера си , той имаше искрена лична вяра и гореше от желание при всеки подходящ случай да свидетелствува за Бога и Църквата. Разбира се, подкрепено с неизоежните политически изказвания, за които често си патеше. Така, през 60-те години на отминалия XX век, той беше изпратен на заточение за дръзките си проповеди в Бачковския монастир. Там именно той е преписал инкримираната книга трета от "Наръчник на апологета" за своя лична употреба и с това я е съхранил за бъдещите поколения на чедата на св. Българска Православна Църква. След заточението в Бачковския монастир той беше върнат в София като ефимерни в храма на "Св. Александър Невски", със забрана да проповядва, което не му правеше никакво впечатление, той тъкмо това и правеше, проповядваше, макар и не от амвона, а от солея на храма. И в неговите проповеди, сега виждам, присъствуваха цели доказателствени пасажи от третата книга на "Наръчник на апологета". Бог да прости и тримата верни деятели на нивата на св. Българска Православна Църква, вечно и блажено Царство небесно за тях! Трудовете на църковните труженици не остават напразни - "делата им вървят заедно с тях" (Откр. 14,13). Анастасия Бойкикева

Оценете

Вашето име:


Вашето мнение: Важно: HTML is not translated!

Рейтинг: Лош            Добър

Въведете кода от картинката: